Фенфикшън
Добавете вашия фенфикшън тук
Публикувано на 05.04.2007 от KaTe7o

Седма глава
- Драко, вика ни- преподавателя по отвари на Драко Малфой, Сивиръс Снейп го викаше.
-Идвам, професоре- каза слидеринеца и взе някаква черна мантия и маска.Мантията я сложи, а маската прибра в един от джобовете на мантията.
Вече от седмица той и професора по отвари бяха в Щаба на Черния орден.Преди да дойдат в щаба професор Снейп бе убил Албус Дъмбълдор.Тази задача трябваше да изпълни Драко, но поради неизвестни причини за Драко професора бе сторил това.Драко излезе от стаята заедно с професора си и се запъти към своя господар Лорд Волдемор.
-Професоре,- Драко се обърна леко колебливо към професора си- защо го направихте?
-Кое, Драко?- Попита Снейп.
-Професоре, не се правете, че не знаете!Усетих как се ровите в съзнанието ми.Умишлено го оставих отворено- каза Драко като се беше ядосал на Снейп.
-Драко, след малко ще разбереш.Пристигнахме.- Оповести леко мазно Снейп.
Драко погледна пред себе си и видя, че са пред масивна абаносова врата.Предполагаше, че залата където е Волдемор е по-далече от стаята му, но явно не беше така или просто не беше усетил кога са пристигнали.Снейп почука на вратата.Вратата отвори Опаш.
-Очакват ви- каза той и направи знак с ръка да влезнат.
Драко и Снейп влезнаха.Слидеринеца се оглеждаше наоколо докато вървеше към трона на господаря си.Беше влизал тук и преди, но и сега се учудваше или по-скоро беше завладян от величието на тази зала.Тя беше голяма и мрачна.Тук- таме осветяваха няколко факли.Когато пристигнаха до трона и двамата се поклониха , наведоха глави и така останаха.
-Така, така- прозвуча леден глас зад трона.-Радвам се, че ви харесва залата, господин Малфой- каза Волдемор и седна на величествен черен трон от непознато наситено черно дърво.-Сигурно се чудите защо ви викнах чак сега след като вие премахнахте една от пречките по пътя ми.Викнах ви чак сега, защото размишлявах дали да ви накажа.Теб, Драко, трябва да те накажа, защото не уби Дъмбълдор, но ще те пощадя, защото вкара смъртожадните в училището, а и си ми верен.
-Благодаря, господодарю.- благодари Драко като си мислеше колко великодушен е господаря му.
-Така е, Драко, понякога сам на себе си се учудвам на великодушието си.- Каза Лорда с подобие на усмивка.-Теб, Сивиръс, трябваше да накажа заради това, че уби вместо младия Малфой - Дъмбълдор.И така като се замисля неговата вина, че не го е сторил отпада и остава само твоята.Но и теб ще пощадя, но все още не мога да ти кажа защо.Ще трябва да си заслужиш това което правя за теб и повече да не нарушаваш заповедите ми.- Каза лорда ледено.- А сега обясни на Драко защо го направи.Все пак и той има право да знае.Нали така – каза със същия тон Волдемор.- Драко, ако искаш ако се ядосаш може да използваш и непростими проклятия, но без Авада Кедава, защото Сивиръс ми трябва жив.А на теб Сивиръс ти забранявам да се защитаваш.Може да задаваш и въпроси към Сивиръс, Драко. Разбрахте ли- каза Волдемор с едва забележимо подобие на усмивка.Двамата смъртожадни кимнаха с глава в знак на подчинение.-Може да започваш Сивиръс.Кой чакаш да дойде?Аврорите може би?- Каза иронично Волдемор.
-Да, господарю.Извинете.Убих вместо теб, Драко, Дъмбълдор, защото обещах на майка ти и леля ти.Направих Нерушимата клетва.-Обясни Снейп на ученика си.
-Нима майка ми се е съмнявала в мен?Вие също?А аз си мислех, че вие ми вярвате.Знаех си, че има нещо странно в това, че ми помагате за мисията ми.Иска ли сте вие да оберете овациите и да се издигнете в очите на господаря.А аз мислех, че сте над тези неща.Круцио- изкрещя Драко с такава злоба, с каквато само той можеше.Снейп падна на земята и започна да вика и да се гърчи от болка.
-Господин Малфой, ще ви помоля само да не го докарвате като съпрузите Лонгботъм.Не искам и той да се побърка.-Каза хладно Волдемор.
-Добре, господарю- каза Драко с по-малко гняв.Явно му доставяше удоволствие да мъчи някой.
След десетина минути той спря.Сивиръс си пое дълбоко въздух сякаш някой му пречеше да диша.
-Господарю, може ли да обясня на младия Малфой защо го направих?- Попита Снейп едва.
- Да, Сивиръс, но внимавай пак да не го ядосаш.-каза Волдемор и на Драко му се стори, че Лорда се усмихна.
-Добре.Направих го, не защото не ти вярвах, Драко.Направих го, защото леля ти Белатрикс се съмняваше в мен.Тя си мислеше, че не съм предан на господаря.-Обясни Снейп като се стараеше да не ядосва Драко, защото макар и на седемнайсет той беше силен и способен да направи непростимо проклятие.
-Добре, стига, Драко, ще довършите разговора си после, защото не ми се слуша повече.- Спря ги ледено лорда.-Сега искам и двамата да ми обещаете да не нарушавате заповедите ми.
-Добре, господарю- казаха в един глас двамата.
-А, сега наказанието ти, Сивиръс отпадна напълно, защото младия Малфой го направи.Мисля, че това е достатъчно.Драко, теб няма да накажа, защото виждам, че си ми предан.Така че за сега няма да те наказвам.Но при една грешна стъпка и ти ще получиш наказанието си.Разбра ли?- попита Лорда.
-Да, господарю.Обещавам- каза Драко с блясък на възхищение в очите.
-Радвам се да го чуя.А сега тръгвайте.-Каза Волдемор.
Двамата смъртожадни се поклониха и си тръгнаха отдалечени един от друг.
-Опаш, извикай Бела при мен.Трябва да я питам нещо.Кажи и като свърши мисията си да дойде- каза на Питър, Волдемор.
-Добре- каза Опаш и изчезна на мига.
-Искам Бела да ми каже някой неща, които много ме интересуват- каза сам на себе си Черния лорд и след това се чу едно тихо пук като от магипортиране.Черния Лорд се беше магипортирал някъде.







Виж архива с Фенфикшъни тук



Филм 7 част 2...
  • беше невероятен!
  • хубав, но не най-добър.
  • без впечатления
  • по-лош от предишните!

Препоръчай сайта
на свой приятел

e-mail на приятел

твоят e-mail

твоето име


Сайтът се подпомага от Fcolor.bg

30 мъгъли онлайн


eXTReMe Tracker

Хари Потър, герои, емблеми, всички имена, фрази и снимки са запазена марка на J.K. Rowling или Warner Bros.