Фенфикшън
Добавете вашия фенфикшън тук
Публикувано на 01.05.2007 от Дилян Василев

NB! В този и в следващите няколко фенфикшъна ще разкажа какво е станало преди последната битка и щастливият край.


След смъртта на Дъмбълдор Хари се беше опасявал, че няма да успее да намери останалите четири хоркрукса. Но неговите приятели се бяха заклели пред него да го последват на това опасно приключение и да му помагат докрай. Той вече се чувстваше по-уверен, тъй като оставаше да намери още един хоркрукс: беше унищожил чашата на Хафълпаф, мечът на Грифиндор и беше убедил Регулус Блек да му даде медальонът на Слидерин, за да го унищожи. Значи му оставаше да унищожи змията Наджини. "Това ще е лесно. Тя никога не се отделя от Волдемор, така че, където е той, там ще е и тя. Остава само да открия къде са", помисли си Хари. "А според мен те са тук".
Той, Рон, Хърмаяни, Джини, Невил и Луна стояха пред входа на огромна пещера, която приличаше на тази, където с Дъмбълдор бяха намерили оставения от Регулус Блек фалшив хоркрукс. Белегът го болеше, а това означаваше, че Волдемор е наблизо и беше повече от очевидно, че той е в пещерата.
- Сега го сгащихме натясно! - възкликна победоносно Рон. - Вече е само въпрос на време да го настигнем и да убием проклетата му змия, а след това ще му събираме чарковете из цялата околност.
- Не бързай да злорадстваш, Рон. - каза Хърмаяни разтревожено. - Без хоркруксите Волдемор наистина е обикновен простосмъртен, но е все още силен. Няма да му е лесно на Хари да го победи.
- Много пъти съм се изправял срещу Волдемор и знам на какво е способен и какви са методите му. - отвърна Хари. - Точно заради това се постарах да усъвършенствам себе си и вас в Непростимите проклятия - за да използваме оръжията му срещу самия него. Но по-добре да влизаме в пещерата. Губим време тук, а не трябва да му позволяваме да се измъкне.
- Всички влизаме с теб, Хари. - каза Невил.
- Да. Смятаме да ти помогнем с каквото можем, дори да означава да умрем. - каза и Луна.
- Няма за нищо на света да те оставя сам срещу Волдемор, Хари. - обади се и Джини.
- Аз и Хърмаяни сме с теб от самото начало, приятелю. Ще те последваме и в царството на смъртта. - допълни Рон.
- Благодаря, приятели. - каза Хари признателно. - А сега хайде да влизаме.
И той прекрачи прага на пещерата, а приятелите му го последваха.
Сякаш беше попаднал в най-мрачния си кошмар. Пещерата много приличаше на Стаята на тайните: имаше зловещ вид, вътре беше мрачно, таванът беше осеян с остри сталактити, стените бяха покрити със слуз и паяжини, а по пода се търкляха черепи и други кости. За капак на всичко отнякъде долиташе непоносима смрад на нещо, което Хари предпочиташе да не си представя.
- Пфу, ама че непоносима воня! Дума да няма, това определено прилича на едно от скривалищата на Волдемор. - изсумтя Рон.
- Прав си. - съгласи се Хърмаяни. - От това място ме побиват тръпки. Трябва веднага да намерим змията, да я убием и да се махаме от тук. Пък после ще се тревожим за Волдемор.
Изведнъж Хари се сепна: беше усетил странно движение някъде в пещерата, звук сякаш нещо огромно и масивно се плъзга по скалистия под. А по-лошото беше, че звука идваше не много далече от мястото където те бяха.
- Колкото по-бързо свършим работата, толкова по-добре. - каза той. - Тук се навърта нещо по-лошо от Волдемор. Усещам как ни наблюдава. Дебне ни и изчаква подходящия момент. Не мога да твърдя със сигурност, но май е базилиск. Чухте ли как нещо тежко се плъзга по пода?- обърна се той към приятелите си.
- О, да. - каза Джини. Останалите кимнаха. - И може би си прав. Май наистина е базилиск!
- Да побързаме, в такъв случай! - подкани Рон, който изглеждаше стреснат. - Нима ще чакаме онова нещо да ни убие само с един поглед или най-малкото - да ни сдъвче със стотиците си отровни зъби?
- Хайде! - подкани ги и Хари. - И помнете: ако усетите движение, затворете си очите или потърсете прикритие! - Приятелите му кимнаха, за да покажат че са разбрали.
Той ги поведе по един от многото коридори на пещерата, надявайки се че той ще ги отведе не при базилиска или каквото беше там, а при спасение, или при змията на Волдемор. През цялото време не спираше да се оглежда и да се ослушва за наближаваща опасност, а страхът течеше във вените му като отрова. Не се страхуваше за себе си, а за приятелите си: ако нещо им се случеше, нямаше да си го прости. Знаеше едно: че нямаше да позволи на Волдемор да се измъкне безнаказано, защото навярно именно той ги беше подлъгал в този капан, за да може чудовището да свърши мръсната работа вместо него.
Изведнъж той се спря и направи на приятелите си знак да мълчат: от тунела вляво от тях се показваше огромна отровнозелена опашка. Сега вече Хари беше повече от убеден с какво си имат работа: с базилиск! Той чу силно изгрухтяване: базилискът сигурно хъркаше в съня си. И Хари си даде веднага сметка откъде идваше непоносимата воня - от устата на влечугото, макар че главата му не се виждаше.
- Движете се изключително тихо! - каза той на приятелите си. - Той спи. Май ще успеем да се промъкнем незабелязано покрай него.
Запристъпва предпазливо, а приятелите му го последваха. Изведнъж обаче Хари чу звук от пропукване, той инстинктивно изви глава и видя с ужас как от тавана пада огромен сталактит и се разбива със страшна сила в пода. Сърцето му заби лудешки и той извика:
- Бързо! След мен! И не поглеждайте назад!
След това хукна с всички сили, а приятелите му го следваха плътно. Докато тичаше, Хари можеше да се закълне, че чува как огромното тяло на базилиска излиза от леговището си и се спуска след жертвите си. Повече от всичко в този момент му се искаше да измъкне приятелите си живи, но това изобщо нямаше да е лесно в този лабиринт от тунели и с огромната змия само на няколко метра зад тях. Колкото и да не му се искаше да признае, този път беше попаднал в ситуация, от която изглежда нямаше изход.


СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ



Виж архива с Фенфикшъни тук



Филм 7 част 2...
  • беше невероятен!
  • хубав, но не най-добър.
  • без впечатления
  • по-лош от предишните!

Препоръчай сайта
на свой приятел

e-mail на приятел

твоят e-mail

твоето име


Сайтът се подпомага от Fcolor.bg

30 мъгъли онлайн


eXTReMe Tracker

Хари Потър, герои, емблеми, всички имена, фрази и снимки са запазена марка на J.K. Rowling или Warner Bros.