Хари не можеше да повярва на очите си. Знаеше обаче, че е истина: пред него стоеше самият Сивиръс Снейп, убиецът на Дъмбълдор! Като го видя, Хари усети как го залива мощна омраза, каквато изпитваше към самия Лорд Волдемор. Не стигаше че Снейп бе предал родителите му на Волдемор, не стигаше че беше тласнал Сириус към гибелта му със заяжданиците си, не стигаше че беше убил Дъмбълдор пред очите му, а сега имаше наглостта да стои пред него. А за капак на всичко Снейп държеше магическата му пръчка. Хари едва сега осъзна колко е безсилен без единственото си оръжие. Сега той зависеше изцяло от милостта на Снейп, който всеки миг можеше да вдигне двете пръчки и да го убие. "Хайде!", заподканя го наум Хари. "Хайде, изречи проклятието! Изтръгни живота от тялото ми, за да мога най-сетне да отида при хората, които обичах повече от всичко на този свят. Хората, които ти и Волдемор ми отнехте!"
- Нямам такива намерения, Потър. - отвърна кратко и твърдо Снейп, който му беше прочел мислите чрез легилимантика. - Колкото и да не искаш да ми повярваш, това е истина. Няма да те убия.
- Така значи! - извика Хари. - Не ти се иска да си цапаш ръцете с мен, така ли? А с Дъмбълдор направи точно обратното. Сега обаче искаш Волдемор да свърши мръсната работа вместо теб! Е, отвеждай ме при него, за да ти се сбъдне мечтата да ме видиш мъртъв, както винаги си искал.
- Няма да правя такова нещо! - повтори Снейп твърдо. - И никога не съм искал да те видя мъртъв. Не помниш ли когато Куиръл ти го каза при последната ви среща? Беше истина. И би трябвало да ми благодариш!
- Да ти благодаря?! - кресна Хари. - За какво? Задето ми отне семейството и разруши живота ми?
- Винаги си прибързвал със заключенията и точно това е един от големите ти недостатъци. - сряза го Снейп. - По нищо не приличаш на Дъмбълдор, макар да си станал силен, мъдър и всеотдаен почти колкото него. Не си ли се замислял че има причина директорът да ми има доверие?
- Всеки божи ден. - отвърна през стиснати зъби Хари.
- Той с право ми се доверяваше. Когато преминах на негова страна, знаех че трябва да убедя Черния лорд, че все още съм и на негова страна. И Дъмбълдор знаеше, че вече подкрепям само него и че само се преструвам че продължавам да съм верен поддръжник на Черния лорд.
- Как така? - попита Хари, чиято омраза се беше сменила с изумление.
- Макар, че бях добър оклумант, Дъмбълдор беше много по-силен от мен и на фона на неговите сили моите изглеждаха незначителни. Но дори и без да е съвършен легилимант, той знаеше, че съм на негова страна. - отвърна Снейп. После продължи: - И не е нужно да използваш веритасерум, за да разбереш, че това, което в момента ти казвам, е истина. Повярвай ми. Знам къде Черният лорд държи приятелите ти и искам да ти помогна. Точно и заради това дойдох тук. - тонът му беше такъв, че Хари не можеше да се съмнява в искреността на думите му.
- Но откъде знаеше къде да ме намериш? - попита Хари, който беше страшно изумен, но вече започваше да вярва на Снейп.
- Това място е едно от многото скривалища на Черния лорд. Освен това използвах малкото време, през което Черния лорд отиде да се подготви за разпита на приятелите ти, за да откопча от тях информацията. Отне ми време докато ги убедя, че съм на тяхна и на твоя страна. Нямаш си представа обаче, колко трудно ми беше да стигна тук. - и той показа дясната си ръка, която беше превързана, както и превръзка на лявата му буза, малко под окото. Той свали превръзките и Хари видя, че раните от битка под тях бяха все още пресни.
- Смъртожадните ли ти направиха това? - попита той.
- Да. Когато Черния лорд разбра, че през цялото време съм го лъгал, той побесня. - отвърна Снейп, слагайки превръзките отново на място. - Дори и сега ти усещаш гнева му от моето предателство. - добави, понеже Хари беше притиснал белега си, който го болеше непоносимо - Волдемор наистина беше бесен.
- Добре. - каза младежът. - Приемам предложението ти да ми помогнеш. Извинявай, задето не ти повярвах отначало. - каза той искрено.
- Приемам извинението ти. - каза Снейп със снизходителен тон, какъвто Хари никога не беше чувал от него. - И аз съжалявам за всичко, на което те подложих. - допълни и след това му подаде пръчката. - Чувствам, че ти дължа още едно обяснение. Онази нощ на Астрономическата кула ти чу директора да ме умолява. Но той ме молеше да го убия, а не ме молеше за пощада. Албус Дъмбълдор никога не би се молил за живота си.
- Сериозно ли говориш? - попита Хари, а изумлението му вече нямаше граници.
- Говоря ти самата истина. - отвърна Снейп. - Нямаш си представа обаче, колко се отвратих от това, което извърших. Обаче бях длъжен да направя, това, което Дъмбълдор ми казваше. Защото бях положил Нерушимата клетва и пред него. Но за това ще ти обяснявам след като спасим приятелите ти. - каза той в отговор на стъписаното изражение на Хари. - Губим време тук, затова ще ти кажа къде са. Те са...
- ААААААХ! - внезапно Хари нададе болезнен вик. В белега го беше пронизала болка, по-силна от когато и да било, целият свят изведнъж се люшна пред очите му и пропадна в тъмнина. След миг обаче той видя, че се намира на друго място и макар че беше като в мъгла, той го позна веднага: това беше пещерата, в която той и Дъмбълдор бяха намерили фалшивия хоркрукс. Беше на брега на езерото, пълно с инферии, а до него стоеше... Волдемор! Пръчката на Черния лорд беше насочена към трима души, приковани с вериги към стената срещу него. Хари веднага ги позна: това бяха Рон, Хърмаяни и Джини!
Значи Волдемор още не ги беше убил. Изведнъж обаче той чу студения глас на врага му да вика: "Круцио!". Тримата започнаха да се гърчат и да крещят от болка. Хари изкрещя яростно и се хвърли към Волдмор, но мина точно през него, сякаш врагът му беше направен от въздух, и пропадна отново в тъмнина. Изведнъж той чу как някой вика името му: "Потър! Потър! Събуди се! Чуваш ли ме? Какво ти е?"
Хари рязко отвори очи. Лежеше по гръб на пода, а над него се беше надвесил Снейп. Хари никога не го беше виждал толкова разтревожен. Снейп му помогна да се изправи и попита:
- Добре ли си? Какво стана?
- Знам къде ги държи! - каза Хари задъхан. - В пещерата, където с Дъмбълдор намерихме фалшивия хоркрукс. И в момента ги измъчва! Те страдат! Побързай, нямаме време за губене! Бързо, хвани се за ръката ми. Мога да магипортирам и двама ни на мястото.
Снейп се хвана за ръката му и се приготви за магипортирането. След миг Хари се съсредоточи силно върху мястото и, надявайки се да измъкне приятелите си преди да е станало късно, навлезе заедно със Снейп в болезнено познатото чувство от магипортирането. Когато то свърши, двамата се озоваха на високата скала край морето, а не много далеч пред тях, насред водата, стоеше пещерата на Волдемор.
NB! Продължението очаквайте в следващия фенфикшън.