Фенфикшън
Добавете вашия фенфикшън тук
Публикувано на 04.05.2007 от Дилян Василев

NB! Това е продължението на "Неочакван съюзник, Част 3".


- Защо не се магипортирахме директно в пещерата, Потър? - попита Снейп.
- Защото Волдемор може да е направил заклинание, което да ни попречи да се магипортираме директно вътре. - отвърна Хари.
- Точно това очаквах да чуя. - каза зарадван Снейп. Хари никога не го беше виждал толкова доволен. - Браво, Потър, наистина заслужаваш поздравления. Станал си наистина много мъдър и прозорлив. Ти ще си достоен противник на Черния лорд. Само се престорих че не разбирам.
- По-добре остави поздравленията и обясненията за по-късно. - отвърна Хари, притиснал белега си, който продължаваше да го боли непоносимо. - Приятелите ми още са в плен на онова чудовище и няма да издържат още дълго. Трябва да побързаме. Имаш ли нещо против да се понамокриш?
- Не, нямам. Прав си, по-добре наистина да побързаме. - отвърна Снейп с искрена загриженост в гласа.
- Скачаме! - извика Хари и се хвърли в студената вода, а Снейп почти в същия миг скочи след него.
Хари изплува на повърхността, пое дълбоко въздух и заплува с всички сили към брега на пещерата, а Снейп го следваше плътно. Скоро Хари разбра, че колкото повече се приближаваше към брега, толкова по-непоносима ставаше болката в белега му. Но вместо да му пречи да плува, тя сякаш допълнително му даваше още сили и от тях той заплува толкова бързо, че Снейп едвам смогваше да го следва. През цялото време мислите му бяха насочени към две цели: първата - да спаси Рон, Хърмаяни и Джини и втората - да накара Волдемор да си плати скъпо за това, което бе сторил с родителите му, със Седрик, с Дъмбълдор, със Сириус и с Невил и Луна, както и за непоносимите болки, които в момента той причиняваше на приятелите му и на любимата му. "Дръжте се, приятели! Почти стигнах!" - мислеше си отчаян той. Той и Снейп стигнаха до брега, замахнаха с пръчките си и дрехите им станаха сухи и топли. Хари бръкна в джоба на якето си и извади албум с червени корици, който много приличаше на този, който Хагрид му беше дал след битката с Волдемор и Куиръл в първи курс. Беше сух и невредим.
- Какво е това, Потър? - попита Снейп.
- Нещо, което да дам на приятелите си за спомен, в случай че не оцелея след битката с Волдемор. - отвърна Хари. - Ако оцелея, ще ти разказвам после. Да побързаме преди да е станало късно!
- Правилно! - съгласи се Снейп.
Двамата се втурнаха във вътрешността на пещерата, но тъкмо стигнаха до вратата, на която трябваше да се плати с кръв, когато изневиделица, сякаш от нищото, се появиха десет души, които насочиха магическите си пръчки към тях.
- Виж ти, виж ти! Кой бил тук: Хари Потър и Сивиръс Снейп. Трябва да сте или много силни, или много глупави за да се връщате тук. - чуха те провлачения глас на Луциус Малфой.
- Добре казано, татко! - обади се синът му, Драко. - Е, за какво си дошъл, Потър? За да преговаряш с Черния лорд за освобождаването на твоите приятели, русокосата мътнородка и червенокосите родоотстъпници ли?
В следвщия миг, преди да е казал или да е направил каквото и да било, блесна зелена светлина и той се строполи мъртъв на земята. При предизвикателното споменаване на приятелите му и обидите по техен адрес, в гневното и отчаяно сърце на Хари беше лумнала омраза, каквато никога досега не беше изпитвал към Драко Малфой и беше изрекъл наум смъртоносното проклятие Авада Кедавра, светкавично насочвайки пръчката си към него. Луциус нададе див рев като видя мъртвия си син, и се нахвърли върху Хари, но изведнъж отново лумна зелена светлина, този път изстреляна от пръчката на Снейп, и Луциус също падна мъртъв. Хари и Снейп се възползваха от изумлението и шока на останалите смъртожадни и ги обезвредиха до последния човек. От пръчките им се изстреляха зелени лъчи, които се разлетяха във всички посоки и смъртожадните за секунди бяха повалени. Но на Хари не му остана много време да се радва на победата, защото миг по-късно той чу пресекналият глас на Снейп:
- Потър! Помогни ми!
Хари се извърна и видя Снейп, вкопчен в смъртоносна схватка със змията Наджини, която се бе увила около врата му и затягаше хватката. Нямаше време да се чуди откъде се е появила, трябваше да спаси Снейп.
- Уодиуози! - изкрещя Хари, спомнил си как Ремус Лупин, последният жив приятел на бащата на Хари беше изстрелял дъвка от ключалката на вратата право в носа на полтъргайста Пийвс. Така и сега змията излетя от шията на Снейп и се блъсна с все сила в каменната врата. Тя обаче веднага изправи глава и оголи зъби, готова за атака, очите й бяха приковани в Хари.
- Левикорпус! - викна той и змията увисна безпомощно във въздуха още преди да е успяла да атакува. Замахна с пръчката и отново стовари влечугото във вратата, като в същия миг беше изрекъл наум: "Авада Кедавра!" Лумна зелена светлина и змията падна мъртва.
- Редукто! - извика Хари, насочвайки пръчката към мъртвата змия, която се превърна в прах щом проклятието я достигна.
Хари не можеше да повярва - последния хоркрукс беше най-сетне унищожен! Волдемор отново беше обикновен простосмъртен.
- Как ще влезем сега? - попита Снейп.
- Лесно - отвърна Хари. - Сега гледай и ще ти спестя обясненията. - добави той, като измъкна малко сребърно ножче от джоба си, разряза си китката, извади малко шишенце, събра малко от потеклата кръв вътре, затвори го, прибра го, а после замахна с ръка и даде нужната кръв на вратата, след което си излекува раната с един замах а пръчката. После се обърна към Снейп:
- Чакай тук. Когато освободя приятелите си и те дойдат при теб, отведи ги в щабквартирата на Ордена.
- Разбрах. - отвърна Снейп, когато вратата започна да се отваря. Когато се отвори достатъчно, Хари се прмуши отдолу. После видя това, което очаквше: Волдемор стоеше срещу прикованите за стената Рон, Хърмаяни и Джини с насочена към тях магическа пръчка.
- Време е да се примирите. - каза им той. - Този път Потър няма да ви спаси. Но не се тревожете - нали пак ще го видите в отвъдния свят. Време е да се сбогувате с живота! Авада...
- ЕКСПЕЛИАРМУС! - ревна Хари, насочвайки пръчката си към Волдемор. Макар че червения лъч се удари в злодея със страшна сила и го изхвърли настрани, той успя да задържи пръчката си. Хари моментално вдигна пръчката си отново, предусещайки възможност да нанесе смъртоносния удар. Но Волдемор беше по-бърз - претърколи се и от насочената му към Хари пръчка избухна черен дим, който изпълни цялото помещение. Хари и приятелите му се закашляха, но Хари замахна с пръчката си и димът изчезна. Хари си пое дълбоко въздух, вече отново можеше да се диша в помещението, но от Волдемор нямаше и следа. Хари съгледа един отвор не много далеч от мястото, където тримата му приятели бяха приковани и разбра къде беше избягал врага му. Той се втурна първо да освободи измъчените си приятели, тъй като трябваше да ги измъкне от това място.
- Хари! Знаехме, че ще додеш да ни спасиш! Не знаеш колко се радвам да те видя! - възкликна Рон.
- Как се измъкна от засадата на смъртожадните? Как... няма значение! Толкова се радвам да те видя жив! Дошъл си чак тук да ни спасиш! - рече и Хърмаяни, която беше на път да се разплаче от щастие.
- Хари, о, Хари! Знаеш ли колко се притесних за теб? Волдемор говореше едни ужасии... накрая започнах да си мисля, че наистина си мъртъв! - каза и Джини, която също беше на път да се разплаче.
- Не се тревожете, приятели! - успокои ги Хари. - Всичко ще бъде наред. Добре съм и последния хоркрукс е унищожен. Унищожих го след засадата на смъртожадните. - обясни им той. - Но сега трябва да ви измъкна от тук. Не мърдайте. - и насочи пръчката си към веригите.


NB! Продължението е в "Последно сбогом", което също е мой фенфикшън, само че там съм се представил под друго име.



Виж архива с Фенфикшъни тук



Филм 7 част 2...
  • беше невероятен!
  • хубав, но не най-добър.
  • без впечатления
  • по-лош от предишните!

Препоръчай сайта
на свой приятел

e-mail на приятел

твоят e-mail

твоето име


Сайтът се подпомага от Fcolor.bg

30 мъгъли онлайн


eXTReMe Tracker

Хари Потър, герои, емблеми, всички имена, фрази и снимки са запазена марка на J.K. Rowling или Warner Bros.