Глава ІІІ
Жаклин се измъкна от леглото си и се протегна сънено, беше сънувала големи глупости през нощта, не кошмарни, просто безсмислени. Погледна с едно око часовника и установи, че часът е точно осем... Прозя се още веднъж, почеса се по рошавата глава и се отправи към банята, тананикайки си тихичко. Другите момичета в спалнята още спяха, ( В момичешката обща стая имаше просторно общо помещение и голям брой спални за по четирима души ) затова тя се стараеше да бъде възможно най-тиха. Макар че по принцип не можеше да се намери по-НЕ-тих човек от нея... Но бяха поддробности, задълбочаването в които бе напълно излишно.
След сутрешния душ Жаклин разреса непокорните си къдрици и ги подреди в обичайната прическа, вдигайки косата си с диадема. Нахлузи бързо дрехите, светло-синята мантия, обувките и изхвърча навън.
**********************************
... На излизане се сблъска с някого и двамата се пляснаха елегантно един върху друг на студения под в коридора.
Жаклин се помъчи да прикрие смущението си, докато се изправяше и ръсеше оправдания без да гледа обекта:
-Олеле! Страшно се извинявам, не исках, таковата... Стивън!
Нужни й бяха две три секунди, за да осъзнае, че това беше той. Тя почервеня до корените на косата си и със смутена усмивка му подаде ръка, за да се изправи.
-Здравей, Жаки... Или вече да ти викам Фъртуна?- той се подсмихна, поемайки подадената му ръка и се изправи.
-Кълна се, не беше нарочно...дори не...- заоправдава се момичето, все още червено като домат при особено слънчево време. Той я прекъсна:
-Знам, глупаче, шегувах се!
-Голям шегаджия-Жаклин се опита да изглежда сърдита, но усмивката й я издаваше--Та...отиваме ли при храната?
-Ама разбира се!-той се съгласи моментално-Да знаеш...много съм изгладнял от снощи насам... Рядко ми се случва...
-Ами може да значи, че ще започнеш да имаш проблеми със здравето занапред- сподели Жаки едва прикривайки дяволитата си усмивка.
-Например?- Стивън май се върза.
-Например затлъстяване... -сподели невинно тя, вървейки на няколко метра от него.
-Ей сега ще видиш ти-процеди момчето през смях и хукна след нея, гонейки звънкия й смях...
**********************************
Влетяха задъхани и разкикотени в Залата за хранене и все още тичайки се отправиха към масата на четвъртнокурсниците, където се тръшнаха едновременно на пейката, разклащайки я силно.
-Ох... с теб човек... може да получи мускулна треска от тичане...- оплака се Стивън поемайки си дъх на пресекулки.
-С теб също- сподели Жаклин и се протегна през масата да си вземе един от топлите кроасани с шоколад.
Започнаха да си говорят за какво ли не, по време на закуската. После решиха, че трябва да излязат навън, тъкмо Жаклин да разведе Стив наоколо.
И така.
Изнизаха се навън със смях.