човека. Единият беше Теодор Нот, а другият тя все още не познаваше. Момичето отиде и седна срещу Нот.
- Добро утро – усмихнато я поздрави той. – Явно и ти си от ранобудните, а?
- Може да се каже. Ще ми подадеш ли сока? След този изключително дълъг разговор, двамата продължиха да закусват мълчаливо.
- До...Добро утро – прозя се Малфой и се настани до Теодор.
- Добро утро и от мен – каза Алис, след като седна на свободното място до Елън. – Как ти се стори като за първа вечер Ел? – попита чернокоската. – А нали нямаш нищо против да те наричам така?
- Не, даже ми харесва. Като за първа вечер? – повтори въпроса тя – Миии..доста удобно бих казала- отвърна момичето със замечтан поглед.
- Каква е програмата ти за днес? – попита Блезй, който се беше настанил от другата страна на Елън и си сипваше кафе.
- Ами още не знам. Трябва да отида до кабинета на професор Снейп и да се разбера с него.
- А какво искаш да учиш? - обърна се към нея Теодор.
- Може би Защита срещу черните изкуства, отвари и трансфигурация? Те са ми любимите или поне ми бяха в Дурмщранг.
Настъпи мълчание в което се чуваше само подрънкването на ножове, вилици, и вземането и оставянето на чинии. 10 минути по-късно Елън се изправи и каза на съучениците си:
- Добре, хайде аз ще тръгвам, че да не закъснея за срещата със Снейп. След което се отдалечи от масата. Предишната вечер на празненството Монтагю й беше обяснил как да стигне до кабинета на професора, след като се сети, че тя не знае къде се намира той. И сега тя вървеше с доста бърза крачка към подземията. Сви в първия коридор и се озова пред вратата. Тя почука и от вътре се чу едно отегчено „Влез”.
- А г-це Макмилън, подранила сте. – каза с досада Снейп. Сега, заповядайте седнете, да обсъдим часовете и програмата ви. Какво бихте искали да изучавате?
- Харесват ми трансфигурацията, Отварите, Защита срещу черните изкуства и може би вълшебство. Също обичам и история на магията. В предишното ми училище учителят беше много добър, надявам се и тук да е така,
- Ммм не мога да давам оценка за колегите си, но вие сама ще видите – каза той и по лицето му пробяга едва забележима злорада усмивчица. – А какво бихте искали да изучавате като допълнителени предмети?
- Аритмантика и астрономия – каза плахо момичето.
- Чудесно. Ето ви програмата – и след като чукна с пръчката си по един пергамент, го подаде на Елън. На него тя видя изписана програмата си. Първи час имаше трансфигурация с грифиндорци. Тя благодари на професор Снейп усмихна се и след като затвори вратата се запъти към кабинета по Трансфигурация.
Но като тръгна по празния коридор тя се сети, че не знае къде се намира стаята. За това реши, че ще е по-добре да намери съучениците си и заедно с тях да отиде в час.
- Да не се загуби – попита я някой с глас, в който не можеше да се разбере кое беше повече – злобата или насмешката. Като се обърна момичето видя, че към нея се беше насочил Питър Браун, хилещ се злобно.
- Какво искаш Питър? – попита тя като му обърна гръб и продължи да върви.
- Не ми обръщай гръб Макмилън. Сега ги няма твоите приятелчета да те спасяват така, че малко уважение. – отвърна й той все така ухилен.
- Не ми казвай какво да правя! – отвърна му тя с досада. Имам си по-забавни занимания от това да говоря с теб.
В следващият момент тя усети, че някой я дърпа доста рязко за ръката.
- Казах не ми обръщай гръб! – каза вече доста ядосано Браун. И като я придърпа към себе си продължи – съвсем скоро ще сме женени така, че от сега свиквай да ме слушаш!
- Аз не съм на това мнение!! Много добре знаеш, че ако родителите ми разберат за някой неща ще има сватба през крив макарон, а сега ме пусни – не му остана длъжна, докато се опитваше да се освободи., но той затегна захвата.
- Пусни ме! – кресна тя и го бутна с такава сила, че той падна на земята. Тя се приближи до него, извади пръчката си и му каза с цялата злоба, която притежаваше:
- Стой далеч от мен! Вече не можеш да ме командваш! За едно лято се промених твърде много и по-добре да не ми ставаш враг! Погледа го още миг и след което се обърна и тръгна надолу по коридора.
В нея бушуваше гняв. Кръвта й кипеше,а главата й пулсираше. Беше на косъм да направи нещо за което щеше да съжалява цял живот. Не той не можеше да я командва повече. и в този момент тя взе решение – щеше да разкаже на родителите си, случката от преди две години.
Две години по-рано.
- Хайде Питър разведи милата ни гостенка из къщата и градината. – каза една не много висока жена с тъмно кафява коса и красиви черни очи.
- Добре мамо. Хайде Ел, скъпа ела да те разведа. – обърна се към Елън едно момче с кафява коса и същите очи като на майка си.
- Да идвам Питър. Къде отиваме?
- Ела сега ще ти покажа.
И така двамата се запътиха към парка. Минаха през него, но не спряха, а продължиха към гората. И влизаха все по-навътре и по-навътре.
- Но Питър къде отиваме? – попита вече почти уплашено момичето, като се обърна на зад и видя, че тя нямаше да намери пътя, ако не беше с приятеля си.
- Ето почти стигнахме. – и да минута по-късно те стояха по средата на една поляна, която от всички страни беше оградена с дървета.
- Иии какво толкова специално й има на тази полянка?
- Сега ще разбереш. Каза момчето и като дръпна, по рязко приятелката си я бутна на земята, а той легна върху нея и започна да я целува на всякъде.
- Няма смисъл да викаш скъпа, няма кой да те чуе. Така, че по-добре бъди добро момиче и не се дърпай.
- Ах ти, гадино. Започна да вика тя и да го блъска, но понеже нейното телце беше по-малко нямаше как да се измъкне от него. Пусни ме нещастник такъв. Махни се от мен или не отговарям – каза тя.
- И чудно ми е какво ще направиш красавице? – попита той и като я погледна се ухили доста злобно, после се опита да я целуне, но тя се извъртя и той докосна шията й.
- Казах махни се от мен, по дяволите! Тя започна да рита с крака и без да иска изрита Питър на мястото където най-силно можеше да го заболи.
Когато момичето усети, че вече може да диша спокойно, тя не чака писмена покана, а стана и започна да тича из гората. Дрехите й бяха полуразкъсани, а пръчката й беше в къщи. Ами сега какво щеше да прави? Зачуди се момичето. Луташе се изгората, докато в един момент не попадна отново в ръцете на Питър.
- Май ти хареса, а? – каза той и се ухили доволно.
- Искати се! Искам да се върна в къщи така, че ми покажи пътя!
- А ти какво ще ми дадеш?? Кажи?
- Нищо няма да ти давам. Ти се радвай, че всичко това ще си остане тук и няма да кажа на родителите ми! Така, че сега тръгвай и ми покажи пътя, а ако не искаш да повторя ритника си не се доближавай до мен на повече от 3 метра.
- Добре. Хайде. – каза той, но явно само това и чакаше нахвърли се върху Елън и започна да я удря. Ти ли ще ме заплашваш? Мислиш се за много смела, но не си познала. След това той извади пръчката си и каза : Круцио, но явно силата на момчето не беше, кой знае колко много, защото Елън не се разпищя. Наистина изпита болка, но не запищя. След малко Питър махна пръчката и повдигна момичето на ръце. Сега вече можем да се приберем. И запомни само, ако си казала на някой за това, вярвай ми няма да се разминеш само с това ясно? Елън кимна и припадна.
Да Питър Браун не беше никак добър, за какъвто го мислеха много хора. Но явно никой не го беше предизвиквал така както Елън. Не тя трябваше да каже на родителите си, но не сега. Сега тя имаше по-важни неща за правене. Имаше час и трябваше да стигне до стаята.
Два коридора по-надолу гневът й още не беше утихнал, а тя стигна до стаята по трансфигурация, където вече бяха слидеринци и грифиндорци.
- Къде се загуби, Ел? – попита Алис.
- Няма значение – отговори доста рязко тя.
Но в очите й горяха пламъчета на злоба и омраза. От зелени и приветливи, те бяха станали тъмно кафяви и зло. Алис забеляза това и реши, че е по-добре да не говори с момичето докато не се успокои.
Нот се приближи до тях и като прегърна двете момичета през раменете им каза:
- К’во става красавици?
В същия момент Елън се обърна и му заби шамар.
- Не го прави повече, Нот, ако не искаш още един! – каза тя със злоба и влезе в класната стая, която току що професор Макгонагъл беше отворила.
Нот понечи да каже нещо на русокоската, но Лестранж го дръпна и му направи знак да замълчи.
След като влезнаха в стаята Елън седна до Блейз и се заслуша в обясненията на професора:
- Днес ще преговорим ученото от миналата учебна година, за да може да разбере новата ни ученичка какво сме изучавали. – каза професорът, като погледна Елън. – Г-це Макмилън днес можете само да наблюдавате и да си водите записки. Така, кой ще припомни? Г-це Лестранж, покажете ако обичате трансфигурация на мишка в таралеж. Алис направи пълна трансфигурация на мишката и това донесе 10 точки за Слидерин.
- А сега към новия урок. Г-це Макмилън вземете записките на г-н Цабини от уроците за трансформация на животни и искам следващият път да ги имате. Ако имате въпроси след това ме питайте.
Елън се обърна към Блейз и му се усмихна. Лицето й пак беше придобило стария си приветлив вид. Очите й пак бяха станали зелено-кафяви и излъчваха доброта. Нот, който се обърна да каже нещо на Блейз забеляза това и като се поучуди на това се обърна на пред. До края на часа не се случи нищо интересно, освен, че братът на Елън й метна една бележка, в която я молеше да го изчака след часа, защото спешно трябвало да говори с нея. След като професор Макгонагъл им даде домашно звънецът оповести края на двойния час по трансфигурация.
- Имаме 1 час до обяд, а след това имаме отвари в подземията, Ел – обърна се към нея Драко.
- Аз имам малко работа за това ще дойда направо в Голямата зала. Вие вървете – усмихна се тя на Малфой. После тя събра нещата си и отиде да намери брат си.
- Какво беше толкова важното Майкъл? – попита тя, когато стигна до него.
- Какво стана на разпределителната церемония? Защо шапката те прати в Слидерин, а не в Грифиндор където ти е мястото? – попита той.
- Не знам. Питай шапката не мен! Явно мястото ми е в Слидерин, а не при вас – каза му тя сериозно. Има ли значение къде съм? – попита момичето с досада.
- Естествено, че има! Та в Слидерин са само надувки, злобари и всичките са бъдещи Смъртожадни, ако не ти е известно. А ти не си такава, нали? – избухна момчето. – Ти трябваше да си при нас! – каза повече на себе си отколкото на сестра си. Майка и татко вече знаят и са доста притеснени. Днес ще говоря с Дъмбълдор и ще помоля да те премести в Грифиндор.
- Няма да правиш нищо! След като шапката ме разпредели в този дом, значи трябва да съм тук! - каза тя като вече почваше да се ядосва. Днес ще пиша на нашите да ги успокоя и приключваме с този разговор. А сега искам да отида на обяд. И тя понечи да тръгне, но Майкъл я спря.
- Елън, какво ти е станало? Защо е държиш така? И вярно ли е, че дружиш с Малфой, Лестранж, Нот и сие? – попита момчето доста притеснено.
- Първо, нищо не ми е станало! Имам чувството, че всички си мислите, че след като съм в Слидерин съм се променила, а това не е така! Проумей го! Второ и да дружа с тях това не ти влиза в работата пък и те ме приемат такава каквато съм и не ми заповядват както ти се опитваш да правиш! И трето пусни ме, по дяволите! – тя дръпна ръката си и се затича.
Когато влезе в Голямата зала тя се запъти към масата на дома си, но докато вървеше вниманието й беше привлечено от силни гласове, идващи от масата на грифиндорци.
- Рон, остави Хари намира! Това което правят с Джини си е тяхна работа – каза скара се едно момиче с бухнала кафява коса на едно червенокосо момче, чието лице в този момент се сливаше с косата му.
- Но....-понечи да каже Рон Уизли, но в същия момент Хармаяни Грейнджър запуши устата на приятеля си.
Елън видя как точно срещу тях двамата бяха се прегърнали момче и момиче – момчето беше с коса, която явно не беше виждала гребен от доста време, имаше кръгли очила и приятелско изражение. Момичето имаше същата огнена коса, като на брат си, но нейната стигаше почти до кръста. Кожата й беше бяла, а лицето й красиво. Нейните черти също излъчваха приветливост. За първи път Елън се замисли дали беше постъпила правилно като си пожела да отиде в Слидерин. Тя погледна масата на която бяха насядали съучениците й и видя, че те се смееха доста шумно и веднага избута лошите мисли на заден план. Когато стигна на масата тя се настани между Блейз и Драко. Докато си сипваше момичето се обърна към Нот, но с глас, който досега те не бяха чували от нея:
-Теодор, извинявай, че те ударих – каза с плах и тих глас, без дори да поглежда към момчето. Всички се опулиха на среща й все едно тя им каза току що, че е убила брат си. Алис искам да ти се извиня и на теб, че ти се развиках, но... – не успя да довърши, защото другото момиче я прекъсна.
- Няма проблем, Ел. Всеки се е чувствал така – каза тя и се усмихна на русокоската. – Предполагам и Нот не ти се сърди или греша? – обърна се тя към Теодор.
- А не няма проблем, но вече ще знам да не ти се изпречвам пред очите когато си ядосана – отговори той и също се усмихна.
- Ам Дейвид не бъди такова лакомо прасе и остави от пържените картофи и на другите, каза тя на Монтагю, който в същия момент си сипваше поредната порция картофи. Всички се засмяха, а Монтагю се отказа картофките и си сипа от лучените наденички.
До края на обяда се чуваше предимно гласа на Елън и придружаващият го смях от страна на съучениците й. След това те се качиха в общата стая,, за да вземат нужните им учебници и котлите си. И така съпроводени от шеги и задружен смях отидоха на отвари. Имаха два двойни часа, които бяха последните за този ден. В часа професор Снейп им постави за задача да направят отвара за смях. Като за първи час Елън се справи отлично и за това само тя остана без домашно, което беше доста учудващо, защото само Малфой и Лестранж имаха тази привилегия, а днес дори и те получиха задачи.
След часа отидох на вечеря, а после се насочиха към общата стая. Там слидеринци се настаниха на обичайните си места пред камината. Докато си говореха за куидич, който както се оказа е любимият спорт на Елън, дойде Панси Паркинсън. Макмилън вече я познаваше и до голяма степен споделяше мнението на Алис за нея. Паркинсън се намести до Драко и избута Лестранж, която я погледна злобно, но не каза нищо друго освен, че отива да си ляга и минута по-късно слидеринци чуха как вратата на момичешките спални се тресна.
- Какво й стана на Алис? – полюбопитства Панси.
- Нищо, освен, че ако беше останала утре за закуска щяхме да ядем човешко месо. – каза Елън и се загледа в огъня. Момчетата се разсмяха, а Паркинсън, явно не разбрала за какво й говори другото момиче я погледна с глуповат поглед и се облегна на работа на Малфой.
След още 10 минути мълчание и още толкова молби Елън да излезе с Монтагю, момичето реши да си ляга. Монтагю я беше харесал още във влака, но русокоската му отказваше всеки път щом я попиташе. „Явно има друг-помисли си Дейвид, иначе не би ми отказала” – и като се подсмихна продължи да разглежда някакво списание, което намери на масата в общата стая.
- Лека нощ на всички. И за 17 път Дейвид няма да изляза с теб! – и като се подсмихна се качи в стаята да си ляга. Нот и Малфой също се засмяха, но за разлика от Елън на доста висок глас.
Момичето се преоблече набързо, защото в стаята беше студено и си легна. Докато лежеше тя слушаше тишината и си мислеше, че първият й ден тук беше напоен с доста емоции: имаше разправии, скандали, но преобладаваше най-много от всичко това беше веселието. Така тя се унесе в мисли и миг по-късно вече спеше дълбоко с усмивка на уста.
Дните до края на седмицата не минаха кой знае колко по-различно. Закуска, уроци, шеги, тук-таме някой и друг скандал с Майкъл, уроци, обяд, смях и подигравки към другите, но те бяха водени предимно от Лестранж и Малфой. Елън седеше по-настрани от тези неща и доста често им се поскарваше за това, че се карат с грифиндорци и хафълпавци. Но тя не беше толкова против да се заяжда с Рейвънклоу, даже понякога и тя вземаше участие в това, но тези моменти бяха рядко. С тези си действия искаше да покаже на Питър, че наистина се е променила, но вътрешно момичето все още се страхуваше. Като цяло Елън се правеше опити да влее малко акъл на двамата братовчеди, които както самата тя забеляза май не изпитваха само роднински чувства. Доста често русокоската ги беше засичала да се гледат с поглед, който по-скоро казваше „Ако след малко не те целуна, ще изпия тази отвара” или „По дяволите, защо има толкова много пространство на този диван”. Елън се забавляваше от тези неща, но не даде знак, че е забелязала това. Тя се беше привързала твърде много към тях, за да ги злепоставя, а знаеше, че ще стане така, ако другите научиха. Но опитите й за това оставаха без успех и в повечето случай завършваха с караници и тряскане на врати. Като цяло, седмицата беше много весела.
В събота на закуска разговорът беше насочен към куидича или по-скоро към пробите за нови играчи. Тъй като миналата година беше завършил Ричард Камерън, слидеринският отбор си нямаше пазач и за това днес щеше да се избира нов.
- Ел, защо не се пробваш? – попита Драко. – все пак баща ти е треньор, пък и предполагам, че когато е играел е бил добър? Не може в теб да няма поне малко от таланта му. Като гледам брат ти не е от най-добрите – каза през смях Малфой. За това талантливата трябва да си ти. Ха-ха.
- Да, Ел пробвай се. В 10 часа са пробите на игрището, пък и Монтагю е капитан, а както знаем той целува земята по която ходиш така, че и без да се явяваш той ще те вземе. Стига разбира се да кажеш, че искаш – обърна се към нея Нот.
За тази 1 седмица Елън беше станал наистина добра приятелка с Теодор, Драко, Блейз, та дори и Алис, която трудно допускаше момичета до себе си. Тя имаше предрасъдаци към тях просто, защото всички слидеринки бяха разглезени лигли, които мислеха само с кой да обсъдят или с кой да си легнат. Но Елън не беше като тях. Да, тя винаги беше весела, пускаше шеги, обсъждаше момчетата, но имаше нещо в нея, което липсваше на другите момичета Русокоската привличаше хората с усмивката и добротата която излъчваше, винаги беше готова да помогне, а когато трябваше тя беше сериозна. Славата не блазнеше Елън, така както привличаше другите лигли. Може би точно заради това толкова много допадаше на Алис. Двете бяха като ден и нощ на външен вид- Алис с нейната катранено черна коса и бяла като мляко кожа, рядко усмихваща се и почти винаги, гледаща злобно. Елън имаше медно руса коса, която на слънцето беше като потъмняло злато, а очите й винаги бяха засмени. Да и кожата на русокоската не беше кой знае колко тъмна, но луничките, покриващи нослето й прикриваха умело бялото й. Погледът на момичето беше топъл и приветлив и нямаше как като я погледнеш да не се усмихнеш. Когато тя се смееше като, че ли в помещението ставаше малко по-светло от преди. Характерите им също не отстъпваха на разликите във външността им. В сравнение с почти винаги сериозната и умислена Алис, Елън беше точно обратното – вечно засмяна и разговорлива Но въпреки тези разлики и краткото време което двете момичета бяха прекарали заедно, те се бяха привързали една към друга и колкото и да отричаше това Алис, хората около тях го забелязваха. Наистина беше странно как две толкова различни момичета могат да бъдат приятелки, но това беше факт. Но не сами Лестранж бе свикнала с новото момиче, момчетата също много се бяха привързали към нея. И когато Елън я нямаше, липсата й се чувстваше при това доста силно. Но може би най-силно липсваше на Теодор с, който се разбираха наистина отлично. Те двамата си приличаха до такава степен, че приятелите им се чудеха как така още не са се събрали. Нот винаги се смееше на шегите на момичето, помагаше й когато се затрудняваше в нещо, а когато виждаше, че тя е умислена или нещо я тревожи той винаги беше насреща, за да й помогне. Наистина от страни изглеждаше, че между тях двамата имаше нещо повече, но всъщност тяхната връзка беше само приятелска...
- Добре. Ох човек, ако не ви угоди ще го побъркате! – каза тя и ги погледна сериозно, след като те не спряха да й мрънкат доста дълго време. Но само при условие, че гледате на мен като на другите, които са се явили за поста. Ясно? Не искам да излезе на края, че съм влязла в отбора само защото съм приятелка с половината отбор...
- Да не кажем целия – прекъсна я Блейз докато се хилеше.
- А капитанът им е залепен за мен с вечно лепило – продължи момичето все едно не я бяха прекъсвали и продължи със закуската си. Теодор, Блейз и Драко се засмяха, а Алис за малко не се задави с кафето си докато се опитваше да не се разхили.
След като приключиха със закуската си компанията се насочи към игрището. На него вече се бяха насъбрали доста хора и Елън се зачуди дали наистина иска да се пробва. Когато беше в компания на приятели, тя не се притесняваше и се държеше все едно няма задръжки и това го бяха забелязали всички. Но когато трябваше да се изяви пред много хора, ставаше плаха и притеснителна, изчервяваше се и забравяше какво трябва да прави.
- Хайде красавице ти си – усмихна й се чаровно Монтагю, след като бяха минали вече няколко човека и дойде нейният ред. – Застани пред стълбовете и аз ще ти подавам. Обещавам да съм внимателен.- намигна й той.
- А не! Или ще ми подава някои друг или няма въобще да се пробвам. – каза тя и погледна намусено. – искам някой, който ще ме третира като играч, а не като кукличка – изрече последната дума с лигав глас. – Блейз? – обърна се тя към съученика си, който беше седнал на земята и си играеше с бухалката. Той играеше бияч.
- Добре Ел. Хайде. – каза той като се изправи. Те се качиха на метлите си (Елън имаше Светкавица 2002, подарък от баща й)
- Успех! – пожелаха й Драко и Нот, а Алис й се усмихна.
Тя яхна метлата си и полетя към головите стълбове. Тя обожаваше да лети. Още от малка баща й играеше с нея на куидич. Едва ли не тя беше израснала на метла. Брат й не проявяваше кой знае колко голям интерес към играта за разлика от Елън. Да тя определено беше наследила таланта на баща си. Летенето я успокояваше, даваше й сили да продължи напред каквото и да ставаше и я караше да чувства свободна и волна като птица.
Тя се справи наистина много добре със спасяването. Изпусна само една топка и то, защото отдолу Монтагю и подвикваше и тя се беше обърнала да му каже, че ако не млъкна ще използва бухалката на Блейз върху него. Останалите, които бяха на стадиона се разхилиха, а Монтагю не каза нито дума повече. След като приключиха с пробите всички се насочиха към съблекалните, а Дейвид обяви:
- Така отборът ни е следният – търсач – Драко, Малфой се усмихна доволно и седна на пейката. Биячи са Блейз и Алис, а гончиите са Теодор, Уорингтън и аз разбира се – подсмихна се той, а другите последваха примера му. След трудният избор пред, който бях поставен – дали да избера красивата ни талантлива приятелка или оня кашкавал Матюс, аз се спрях на Елън. – усмихна се той,а всички останали започнаха да викат и да поздравяват Елън. Монтагю се опита да я целуне, но в същия момент тя му подаде ръката си и го изблъска от себе си.
- Дейвид моля те престани! Разбери, че дори и да ме направиш капитан на отбора няма да изляза с теб, а камо ли да те целуна. – каза тя и се усмихна. Другите се засмяха, а Монтагю я погледна и попита тъжно:
- Дори и тогава ли?
- Да дори тогава – отговори му и отиде да се къпе. Дейвид остана загледан след нея.
- Хайде човече. Тя не те иска, проумей го най-накрая. – опита се да го успокои Теодор, но като погледна към Драко двамата се подсмихнаха.
След като се изкъпаха и оправиха беше станало време за обяд и слидеринци се запътиха към Голяма зала. Докато се хранеха обсъдиха пробите и решиха след като се нахранят да се поразходят около езерото, за да могат да се порадват на последните слънчеви лъчи както се изрази Елън, а така или иначе на никой не му се пишеше домашно.
На вечеря е залата беше доста шумно и когато директорът се изправи трябваха няколко минути, за да може всички да замълчат.
- Съжалявам, че трябва да прекъсна интересните ви разговори, но съм длъжен да ви съобщя нещо важно. Тъй като тази година замъкът празнува 1500-та си годишнина ще има тържество с което да отпразнуваме този рожден ден. На 27 декември ще бъде организиран бал, който ще бъде само за учениците от 5,6 и 7 курс . на него разбира се ще могат да дойдат и ученици от долните курсове при положение, че са придружавани от по-големите. А сега добър апетит. – и секунда след като директора изрече тези думи залата гръмна от оживени разговори, смях, повиквания и заприлича по-скоро на гнездо от оси, отколкото на стая пълна с ученици.
Следващите няколко седмици балът беше основната тема за разговор на всички в училището, та дори и духовете и учителите говореха за това.
Няколко дни след като беше обявено, че на 27 декември в замъка ще се състой може би най-грандиозното тържество за доста години на пред, бе обявена и дата за първото посещение в Хогсмид. То съвпадаше с празника на Хелуйн. Тази година се събраха само празници, мислеше си Елън.
- Ще ходим в Хогсмид, нали? – попита тя на закуска на 31 октомври, с глас пълен с въодушевление, защото досега не беше ходила.
- Амииии...ние сме ходили да не кажа поне 100 пъти и честно казано малко ни е поомръзнало е поне на мен де... – започна Алис.
- Аз ще дойда с теб красавице – каза Монтагю и тръгна да прегръща Елън, но като видя убийствения поглед, който му метна се отказа и си взе само кифличка.
- И какво ще ме оставите сама с него??? – посочи тя Дейвид – Какво толкова съм ви направила?? Мислех, че сме приятели. – каза тя и гласът й вече почваше да става истеричен. Алис това, защото те събудих в неделя в 8, нали? – обърна се тя към приятелката си с полуумолителен поглед, полуистеричен. Драко, Теодор, а на вас какво съм ви сторила? Блейз, ами ти? Бях останала с впечатлението, че сме приятели! Това да не е отмъщение за подигравките и за това, че метнах оня клофъл по теб на последната тренировка? – каза тя с глас, който показваше, че всеки момент ще се разплаче. А приятелите й вече се превиваха от смях като я гледаха така. Тя не издържа и също се усмихна. Моля ви не го праветееееееееееееееее....- започна да вика и хората в залата се заобръщаха да видят кой реше.
- Добре! Елън ще дойдем, само млъкни! Заболя ме главата от бе- каза Алис и спря да се хили. – Дишай спокойно и спри да ревеш като бебе и ние ще дойдем. Хайде момчета, няма да ни навреди да се разходим малко. По-скоро ще ни навреди, ако останем тук и продължим да й отказваме. Това плямпало няма да ни остави на мира докато не стане на нейното. Момчетата избухнаха в още по неудържим смях, докато наблюдаваха как двете им приятелки се гледат с погледи примесени с досада, злоба, но най-вече смях.
- Даааааааааа.... – развика се Елън – ще дойдат, ще дойдат. Обичам вииииииииииииии.... Ляляляля ще ходя в Хогсмид, ще ходя в Хогсмид – започна да пее тя.
- Или млъкни или аз няма да дойда! – каза Алис сериозно, но очите й издадоха, че вътрешно се заливаше от смях.
- Добре де млъквам. – каза другото момиче, като се направи на сърдита, но не се стърпя и се усмихна. Тя продължи да си тананика, а другите около нея не спираха да се смеят. Винаги беше весело когато Елън беше щастлива. Все щеше да изръси някоя шега или да подкачи някой за нещо.