Станислав Яневски: Искам Роулинг да върне Виктор Крум

Станислав Яневски е името, което най-често се споменава тази седмица. Той е 20-годишният колежанин от Лондон, превъплътил се в ролята на Виктор Крум - най-добрият състезател по куидич от отбора на българите във филма "Хари Потър и огненият бокал". Премиерата беше в петък, а малко преди това Станислав даде специално интервю за "Новинар." Изглежда изключително сдържан за младостта си, отговаря умно и не се притеснява. Засега няма право да говори за личния си живот, затова подробностите ще научаваме тепърва. Не се е взел на сериозно и с това вече спечели много почитатели.
   
    - Здравей, Станиславе, как се чувстваш в центъра на цялата тази суета?
    - Отлично!
    - Откога си в България?
    - Върнах се след премиерата на филма в Лондон, тоест вече десет дни съм в България.
    - Как те приемат приятелите ти?
    - Отлично! Адреналинът на всички се е покачил. Превъзбудени са, в най-добрия смисъл на тази дума.
    - В такива моменти човек май преброява приятелите си...
    - Точно така е.
    - За неизменната завист става дума, нали?
    - Да. Аз обаче съм се стремял да имам истински приятели и много добри познати. Вярвам, че тези, които сега са около мен, са истински приятели и че никой не ме е подвел.
    - Много момчета се надяваха да бъдат избрани за Виктор Крум - според теб какво освен ролята загубиха те?
    - (Замисля се.) Знам само, че аз не гонех ролята, а тя подгони мен. А другите... сигурно са загубили емоцията на всички нас, които участвахме във филма, защото тя е неповторима. Но се надявам, че момчетата, които не успяха, сега изпитват гордост от това, че представям България пред света - това е голяма отговорнст. Слава Богу, чувам само добри отзиви.
    - Справяш се наистина прекрасно. Искам обаче да те попитам следното нещо - в началните кадри Виктор Крум е много внушителен, буди респект. По-нататък обаче за героя ти се чуват реплики от типа: "Главата му е пълна с трици; той се вълнува само от мускулите си, но едва ли влиза в библиотеката..." - не ти ли беше леко обидно от това?
    - Не. Все пак това е само роля, а и зрителите могат да правят различни асоциации. Колкото до мен лично - всеки, който ме познава, може да прецени какъв съм.
    - Откъде са мускулите ти, това здраво тяло?
    - Още от малък спортувам. Като дете бях футболистче, после минах на тенис, а в колежа сериозно тренирах ръгби. Спортът винаги е бил много важен за мен. Най-вече за здравето ми. Не тренирам заради визията или за да се докажа пред някого. Правя го заради себе си.
    - Имаш ли си свои фаворити спортисти?
    - Христо Стоичков е един от тях. Той е велик българин, който представя страната ни по много достоен начин. Спечелването на "Златната топка" е изключително престижно събитие за България. Знам, че българите сме доста изобретателни и имаме с какво да се представим не само пред Европа, но и пред целия свят.
    - Ти познаваш ли лично Христо Стоичков?
    - Не, но се надявам да се срещнем на премиерата.
    - На пресконференцията сподели, че първите кадри, които сте заснели, са били сцените в лабиринта - наистина ли беше толкова страшно, колкото изглежда и на екрана? Това истински храсти ли бяха?
    - Да, абсолютно. Много беше страшно. Всичко е истинско, включително и храстите.
    - Подготвени ли бяхте, че ще ви се случват страховити неща, или режисьорът разчиташе повече на вашите естествени реакции?
    - Не можеш да го предвидиш предварително, преди да влезеш в лабиринта. Всичко е условно, а когато вече си вътре, нещата се променят. Лицата ни изглеждат по друг начин. Това беше финалната битка за купата и задачата ни беше много тежка. Страшно си беше, но явно ние така сме се вживели, че това, което после видях на екрана... (усмихва се) доволен съм от себе си, от другите герои, от всичко, което се е случило пред камерите.
    - Това обаче е заснето в самото начало на снимачния период - имаше ли момент, в който да се питаш: "Господи, къде попаднах?" и да ти се прииска да се откажеш?
    - Не. В крайна сметка изборът беше мой, аз приех ролята. Знаех каква отговорност поемам, знаех, че не става дума само за мен, а и за престижа на България. Така че трябваше да се справя.
    - В едно интервю преди време казваш, че не те е било страх от подводните снимки, по-късно пък твърдиш обратното - коя е истината?
    - Когато снимахме, не ме беше страх. Но докато стигнем до този момент, в който вече да не ме е страх, минахме през дълъг период. Защото трябваше да снимаме в басейн, дълбок 30 стъпки - никакво дъно, като част от океана беше, всичко беше обрасло във водорасли... Страховито. Но ние минахме през специални тренировки, обучаваха ни и когато трябваше вече да снимаме, аз бях като риба. Преди това обаче доста се страхувах.
    - Добре, злото във филма бе победено, а самият ти в живота как се справяш с лошотията около теб?
    - Да, всеки има трудни моменти. Злото е неизбежно, има всякакви хора, но според мен колкото по-малко внимание му се обръща - толкова по-слабо е то.
    - Предполагам, че знаеш репликата от Библията - ако те ударят по едната буза, подай и другата. Ти как би постъпил?
    - Едва ли ще отвърна на удара. По-скоро ще игнорирам ситуацията. Бих избрал най-удобния изход. Ако изходът е да отвърна на удара - ще отвърна, но ако конфликтът може да се реши с думи, ще го направя. Зависи от конкретния случай.
    - Киното е магия и за зрителите, и за тези, които го правят - коя беше магията в "Хари Потър", освен факта, че става дума за магьосници?
    - Магията започва още от самата Джоан Роулинг. Книгите й са наистина магически. Феновете растат с тях. Мащабност, популярност... всичко, свързано с Хари Потър е магия. Не знам какво точно е тя, не може да се опише, но я има. Трябва да се почувства.
    - Не знам дали си чувал, но един от най-великите кинорежисьори - Федерико Фелини, приживе казваше, че цял живот се е забавлявал на снимачната площадка и затова филмите му са се получавали. Вие забавлявахте ли се, правейки четвъртия "Хари Потър"?
    - Всеки ден беше забавление. Абсолютно забавление - както по време на снимки, така и през почивките.
    - Имаше ли неща, които не биваше да прекрачвате, имаше ли забрани, правила?
    - Забрани - не. Всичко обаче вървеше по строг план. Когато почивахме - това беше нашето свободно време, имаше определени места с различни игри и телевизия, събирахме се и прекарвахме заедно. След това, когато на снимачната площадка се чуваше думата "екшън" (б.а. - с нея се дава старт на камера, осветление и игра на актьорите), влизахме в своите образи, свършвахме си работата и след думата "край" отново ставахме обикновени момичета и момчета.
    - Обикновените момичета и момчета на вашата възраст обичат да правят бели - коя беше най-голямата ви беля, докато снимахте филма?
    - Имаше такъв случай, който не го мислехме като беля, но на практика точно това се получи. По време на празника в голямата зала на училището Хогуортс всички деца бяхме събрани на едно място и трябваше да се веселим по различен начин, а камерата да минава покрай нас и да ни снима. Нашият отбор реши, че веселието ни е свързано с пръскане със сокове, замеряне с торти и абсолютно омазване с шоколад и сметана. Ние наистина се забавлявахме, но хората, които отговаряха за костюмите, доста се ядосаха. Аз обаче съм доволен от тази импровизирана беля...
    - Кое е нещото, което винаги ще помниш от познанството си с режисьора Май Нюъл?
    - Самия него. Дава всичко от себе си. Той знае как да извади всичко от всеки отделен човек пред камерата.
    - С памук или с крясъци?
    - С въздух (смее се).
    - Освен деца във филма участват и прочути професионални актьори - кой от тях ти направи най-силно впечатление.
    - На първо място сър Майкъл Гамбън (проф. Дъмбълдор). Заради титлата му аз очаква да се държи по специален начин, но още първия път, когато го срещнах, той пусна няколко смешки и атмосферата стана друга. Никога не съм очаквал, че сър Майкъл Гамбън, за когото всички говорят със страхопочитание, ще е толкова земен. И Ралф Файнс, и Тимоти Спол, и Маги Смит... всички са много весели, земни. За тези малко повече от 11 месеца, докато снимахме филма, ние така се опознахме, че нямахме никакви задръжки пред когото и да било.
    - Тоест истинските звезди са земни хора?
    - Да! Не мисля, че хората, които решават, че са повече от другите, стигат много далеч.
    - А малките актьори - Даниъл, Ема...
    - Да, те са малки, но вече са изключителни професионалисти. Много добри, в същото време и много заети. Приятели сме.
    - Прочетох някъде, че в себе си носиш карти, защо?
    - Не нося карти, но знам няколко трика (смее се).
    - Аз пък помислих, че търсиш отговори на въпроси от бъдещето ти...
    - А, не (смее се).
    - Ако Джоан Роулинг ти поиска съвет за финала на сагата за Хари Потър, какво ще й отговориш?
    - Да се върне Виктор Крум!
    - Мнозина твърдят, че нейните книги са върнали децата към четенето - вярно ли е?
    - Да. Първо, защото книгите за Хари Потър са много големи като обем. Освен това са невероятно интересни, което кара децата да четат, а след това да търсят и други книги.
    - Кои са твоите "други" книги?
    - В момента чета една много голяма книга за биология. Много се интересувам от животни, клетки, анатомия...
    - Животът на хората зависи от техния избор в определен момент - твоят сега какъв е: кино или биология?
    - Моят избор е киното. Надявам се да изградя стабилна кариера в тази индустрия и да представлявам България по достоен начин. А биологията е мой допълнителен интерес...




Филм 7 част 2...
  • беше невероятен!
  • хубав, но не най-добър.
  • без впечатления
  • по-лош от предишните!

Препоръчай сайта
на свой приятел

e-mail на приятел

твоят e-mail

твоето име


Сайтът се подпомага от Fcolor.bg

38 мъгъли онлайн


eXTReMe Tracker

Хари Потър, герои, емблеми, всички имена, фрази и снимки са запазена марка на J.K. Rowling или Warner Bros.